Чрез сина си жената реализира цялата сладост на несъстоялите се партньорски отношения, реализира мечтите си. С момченцето жената свързва много свои позитивни надежди. Сега тя сама ще отгледа мъжа на мечтите си. Още преди да се е родил, той става психологически мъж на майка си и съперник на баща си. При това – съперник- победител, та нали най-добрата жена на света (мама) го е предпочела пред най-силния мъж на света – татко.
От мама той е поел чувствителност, способност да резонира, мекота, нежност, интуитивност. Това е приласкано, любимо, изнежено момче. Казват им галеници. Мъж, който обича да блести, обича възхищение и похвала. Като че ли казва на жените «Обичайте ме, приемам вашата любов и грижа». С лекота установява отношения с жените. Това е неговата среда. Сред жените се чувства много по-комфортно, отколкото сред мъжете. Примери за «мамини партньори» се срещат много често на сцената. Ярък литературно-исторически пример е Дон Жуан. Мъж, който така и не е станал син за майка си, а само неин «мъж». В търсене на майка си, той сменя жените една след друга. Но нито една жена на света не може да замени майка му. Затова това търсене е безкрайно. Такъв мъж не може да се спре, а ако създаде семейство, то няма да е задълго. Като правило, той е миролюбив и спонтанен. Интересно, че именно на такива мъже жените прощават слабостите им и продължават да ги закрилят даже след раздялата. Това е мъж, който има куп амбиции и планове, но няма достаъчно мъжка енергия за реализацията им.
Отношенията между баща и син в такова семейство са специфични. Синът гледа на бащата през очите на майка си – пренебрежително, както се гледа на претърпелите поражение. Бащата в такова семейство се оказва в сянка, на първо място е синът- любимец на майката. Такава матрица на отношения създава много тежка динамика за детето в живота му по-нататък. Тежко му е да спазва йерархия на работа, например. Трудно му е да се подчинява (ако не е в центъра на вниманието, то у него възниква чувството, че никой не го обича и че е неудачник). В отношенията с жеите, той е ярък, спонтанен, чувствителен. Жените се чувстват щастливи, за съжаление, не задълго, тъй като му тежат отговорността и задълженията (тези качества са в зоната на бащата). Губейки връзката с мъжкото, момчето губи главни за оцеляването качества: способността да взема самостоятелно правилн решения, да не зависи от отношението на обкръжаващите към него, от «подмазване», да отстоява открито границите си, принципите, интересите, ценностите. Да носи отговорност за своите постъпки, да защитава семейството си и територията си.
А да жертва своите интереси, комфорт, а може би и живот – за него е чуждо.
Детето винаги е готово да компенсира на майка си това, което не й стига, например нейния баща. Тогава това е много отговорно, рано пораснало, рано станало сериозно дете. Такива синове често възпитават своите братя и сестри, работят на няколко места. В такова семейство няма баща, или е проблемен, или майката не го уважава. Самата майка е крайно тревожна (и затова много контролираща), емоционално застинала, което поражда тревога у децата. Несъзнателно тя излъчва към сина си : «Без теб няма да се справя. Без теб няма да оцелея». При това може да се държи доста авторитарно, като решава въпросите свързани със сина , без да се съобразява с него. В поведението отношенията на майката и сина , например, могат да изглеждат така: майката с детски глас иска разрешение от сина за нещо, търси съвет или подкрепа. А детето, което може и да е на пет години, може да забрани на майка да отиде някъде или милостиво да й разреши нещо. Усещайки майчината тревога, то като че ли й казва: „ Нама да те изоставя! Ще бъда с теб! Ще те нося!».
Разбира се, ако има баща, той ще се държи доста агресивно спрямо сина си. Несъответствието на ролите в системата, създава колосално количество напрежение. Бащата започва да чувства, че малкият син управлява жена му, има по-висок статус в семейството за нея, но при всичко това бащата просто няма достъп до сина си . Жената несъзнателно излъчва към мъжа си: «Много ми е нужна подкрепа, затова няма да ти дам сина ни». И съвсем без да осъзнава какво се случва, бащата започва да воюва с «тъста си» в лицето на собствения син (синът се идентифицира с дядо си, бащата на майка му), като всячески се опитва да извоюва своя територия и да изгони съперника. Като резултат, на територията остава само един мъж. В семейства с подобна динамика бащата и синът често остават врагове за цял живот. Пораствайки, такъв мъж продължава да чувства, че цялата отговорност в живота носи единствено той. Такива хора са емоционално-агресивни към другите или себе си, те са критични, психопатични, контролиращи. Поради това, че всичко трябва да се контролира, постоянно расте напряжението, което никога не се освобождава докрай ...Това са хора, които по-често от другите боледуват от сърдечно-съдови заболявания, прегарят професионално. Реализация в социума постигат с невероятни усилия. А работата при голям разход на душевни и физически сили, рядко носи удовлетворение. Освен това, много е болезнена темата за конкуренцията, та нали в детството, постоянно е било нужно да се конкурира с баща си. И понеже силите са били неравни, то в тази «схватка» синът постоянно е губел и е получил опит на неудачник . Сега, когато възниква темата за конкуренцията или намек за нея, то несъзнателно се появява желанието да си го върне за миналите унижения. Включва се агресия, душевна болка, желание да унищожи съперника. Всичко това създава огромни проблеми в живота.
В своето семейство този мъж е отговорен, може да се разчита на него. В емоционалното общуване той е ту тиранин, ту капризно дете, на което все не му достига любов, внимание и т.н...В душата му живее дете, което не се доверява на никого. Затова, колкото и да се страят жена му и децата, на него му е трудно да повярва, че наистина го обичат. И не трябва да прави невъзможното, за да заслужи любов. За него е страшно да получи любовта на партньорката си. Защото този, който взима, става зависим от този, който му е дал. А да бъдеш нуждаещ се, за него е проява на слабост и тази ситуация е трудно да бъде контролирана.
Случва се така, че синът може да замества за майка си не само мъжа, брата или баща й, но даже и нейната майка (по-често в семейства, където има няколко момчета или единственото дете е момче). Тогава това е много добро, тихо, разбрано момче. То е грижовно, чувствително, боязливо, внимателно, много го обичат възпитателки и учителки , но съучениците му са агресивни към него. Като възрастен, мъжете не го смятат за член на своя вид, отнасят се към него снизходително; жените се отнасят към него топло, но не го разглеждат като потенциален партньор, тъй като у него има толкова много женска енергия, че не възниква никакво привличане между eднакви енергии. Това, като правило, са хора, отговорни, живеещи само по правилата на обществото, избягващи всякакви конфликти и екстремни ситуации, не издържащи на агресия в какъвто и да е вид, а тяхната правилност се оценява от обкръжението им като прекалена. С голям труд им се удава да удържат границите си, да отстояват интересите си, да заявяват за потребностите си. По същия начин им е трудно да охраняват границите и интересите на своето семейство. Тъй като мястото им в полето на влияние на майката –това са отношения на пълно и безгранично сливане. Обикновено такива мъже изпитват трудности в създаването на семейство – за тях е невъзможно да оставят майка си, затова им се налага да съвместяват служенето на родителското семейство с личния живот. Разбира се, че ако такъв мъж срещне жена с изразено мъжка енергия
(т.е. дъщеря, която е в полето на влияние на баща си) или жена, която силно се нуждае от майка, то между тях е възможна връзка. Но ще е доста напрегната. Жената отначало избира именно такъв мъж, който е способен да смекчи болезнената й потребност от майка. След определено време душевната рана на жената заздравява и се актуализира потребността й от мъж, като партньор. И ако мъжът не успее или не е готов да се пренастрои, напрежението в двойката расте. Тя не може да си тръгне от мъжа, тъй като отново ще се отвори душевната рана, а е мъчително да живее с мъж, от когото не е привлечена. Такива мъже са обикновено избирани от жените за втори или трети бракове, тъй като той е доброжелателен към нейните деца, роднини, съседи и е майчински търпим към тях. В профессионалната дейност, заемайки нишата на помагащите професии, тези мъже постигат добри резултати.
По такъв начин, момчето, останало в полето на влияние на майката, продължава да се изпълва с женска енергия: женско възприятие на света, ценности, взаимодействие с обкръжението. Трудностите преодоляват по женски. Всичко това е пагубно за него. Мъжът без баща трудно се реализира в соиума, все пак да изследваш, да изобретяваш, да рискуваш – са природно мъжко поведение, но то не е било подкрепяно от майката, а на някои е било забранявано.
В наше време много ярко е изразена тенденцията на сливане на половете. Мъжете станаха по-женствени, а жените – по-мъжествени. Жените все по-често изпълняват мъжките функции в семейството и социума, а мъжете –женските. Губейки своята самоидентичност, мъжете започват да загиват, от ненужност. Та нали генетичната програма на мъжете им заповядва да служат на живота, на женското в жената, да служат на родината- да бъдат необходими. Когато мъжът чувства, че е нужен, мъжкото в него получава реализация. Тогава животът е в безопасност.
Трагедията на сина е в това, че при баща му, в мъжката енергия, може да го пусне само майка му, условие за което се явява нейната любов и уважение към бащата на детето. Ако майкта не е могла да го пусне, момчето не може самостоятелно да мине от женското влияние към мъжкото. И само след като стане възрастен, чрез психотерапия и различни духовни практики, мъжът може да се върне към баща си – в мъжкото. Да се върне към своята родина.
Автор: М.Луковникова Превод:Т.Георгиева
Работете чрез семейни констелации и се свържете с Вашата природа. Станете женствена жена или мъжествен мъж, както е замислено от Твореца!
Можете да заявите лична констелация в контактната форма на този сайт.