Според теорията на Ерик Берн вътре в себе си всеки човек има три състояния, които се проявяват активно в живота. Те формират отношението към себе си, начина на взаимодействие с други хора и др.
Състоянието "Аз съм дете" е когато ИСКАМ, интересувам се, харесва ми. Това е състояние на ентусиазъм, творчество, изследване, изучаване, знание, интуиция. Това е светът на чувствата и преживяванията.
Състоянието „Аз съм родител“ е контрольорът: „ТРЯБВА. ДЛЪЖЕН СЪМ. ТАКА Е РЕДНО. ТАКА Е ПРАВИЛНО". Това е състояние с много забрани „НЕ СМЕЙ! НЕ ТРЯБВА! ОПАСНО Е! НЕ ХОДИ ТАМ! Това е лошо. Ние не правим така. При нас не е прието да се постъпва така. Страшно е. Срамно е‘. Вътрешният родител е морализатор, който се ръководи от устои, норми, принципи, дълг, предписания.
Състоянието "Аз съм възрастен" е ‚Позволявам си. МОГА.‘ Когато не изпадам в крайности (в „дете“ или „родител“), а се движа в златната среда, като вземам със себе си детското любопитство, интереса към живота, творчеството и родителската предпазливост, която не преминава в страх и недоверие към света. Това е светът на логиката, анализа, смисленото вземане на решения. ИЗБИРАМ да живея както ИСКАМ. Избирам да реализирам желанията си, като ги съгласувам с външния свят, близките хора. Възрастният човек разбира с каква цел действа.
Когато Вътрешното дете е в състояние на ИНФАНТИЛИЗЪМ:
- има хаотични желания
- егоизъм, нежелание да съобразява своите нужди с нуждите на другите
- разпуснатост
- бягство от трудности в полза на лесното и приятното
- бягство от отговорност, обвинителна позиция (заради теб, аз..., попречиха ми, отнеха ми, ето ги...)
- протест срещу роднини (ще го направя така - напук, за да знаете друг път), когато вече няма смисъл
- борба с вятърни мелници, митични препятствия, които отдавна са изчезнали (ще ви го докажа...)
- негодувание, манипулация
- бягство от реалността във виртуални светове (фантазия, книги, филми...)
- когато се сблъска със сериозни проблеми - бягство, абстрахиране ( чрез вкусна храна, алкохол, игри)
- прехвърляне на самореализацията от обществото към микрообщество (философски, религиозни структури, фентъзи клубове, фенове на компютърни игри...)
- проблеми с постоянството при постигане на целите, ако пътят се окаже със сериозни препятствия
- желание да получа това, което искам по всякакъв начин, независимо от всичко,
чрез лъжи, предизвикване на жалост, празни обещания, уверения за бъдещи промени
- обвинения на други хора, събития, ситуации, държави, свят и т.н. за собствения неуспех
- желание да получи нещо безплатно, като полага минимум усилия
- изразходване на цялата енергия / сила / време за МАНИПУЛАЦИИ, игри, а не за реални действия за разрешаване на проблемни ситуации, бягайки от решаването на проблема чрез собствените си действия (желание да получи нещо чрез други хора, а не да го направи сам )
- витаене в облаците, влечение към идеи, нямащи връзка с реалността, затваряне във вътрешния си свят
- протестен мироглед към света (той не ми даде нещо), действия в знак на протест
- магическо мислене, тотална вяра в нещо друго, ГОЛЯМО, което дава/взема блага (прекомерно прехвърляне на отговорност към фазите на луната /егрегори /карма/енергия/същности).
Когато Вътрешният родител е в застой:
- прави това, което ТРЯБВА да прави в ущърб на желание/интерес/вълнение
- неспособен е да съпостави нуждите си с нуждите на другите
- живее за другите, помага на другите на първо място, прави много за тях (общество, роднини, семейство) - и малко за себе си
- вярва, че ТАКА Е РЕДНО,ТАКА Е ПРИЕТО,ТАКА Е ПРАВИЛНО - без вътрешните норми да са актуализирани във времето, когато условията, социалната система, формите/видовете взаимодействие и много други са се променили
- живее в подчинение, стриктно спазва предписаните инструкции на властите (авторитетът винаги е прав, той знае по-добре)
- работохолизъм - живот в бъдещето (ще работя усилено сега, а след това ще си почивам в пенсия)
- живее не за себе си, за собственото си удоволствие, а само съществува
- има страдалчески разбирания (живее заради децата, светлото бъдеще на страната / обществото / предприятието / света / Бог / добротата)
- удовлетворява желанията на любимите хора с предимство пред своите собствени (първо на родителите/децата/съпругата/съпруга, а аз ще се справя, ще ми купим по-късно някой ден, ще стоя настрана, аз съм силен, аз ще издържа)
- прави това, което се счита за нормално в обществото, съобразява се какво е прието в средата (какво ще кажат хората?)
- обръща внимание и се фокусира само върху трудни задачи, работи усилено, за да постигне нещо, неспособен е да се отпусне (да получи нещо лесно, щом само поиска)
- почива стриктно, в дозирани количества, забранява си много удоволствия, вярва, че животът е борба / труд / бреме
- има маниакално желание да довърши всяко начинание, дори когато е загубил интерес към него (дадох дума! Как мога да се откажа наполовина, какво ще кажат хората за мен тогава?)
- бори се със себе си, със своите слабости, постоянно насилва тялото си, интересите, желанията в името на идея/задача/ дълг.
- усеща собствената ЗНАЧИМОСТ/ ВАЖНОСТ не чрез способности / силни страни / знания / умения, а чрез ЖЕРТВАНЕ (упорита работа в полза на някого или нещо)
- постоянно мисли какво е най-доброто за другите, за света и т.н., а не го свързва със собствените желания/интереси
- фокусът на самооценката му е в другите - оценява себе си според действията си в общността, отхвърля сегашното си аз, страхува се от показване на себе си като неразумен/ лековат / безгрижен / игрив
- страхува се да бъде/да се показва по начин, който не е приет в средата, често се срамува, когато се прояви не по начина, по който иска
- изпитва ВИНА за действия, които самият той оценява като грешни / лоши / несъвършени / недостатъчни, има желание да отговаря на определен образ и чувства вина, когато това не се получава винаги
- живее в рамки, във вътрешна клетка в името на въображаемо чувство за сигурност/надеждност, сам оправдава собствения си избор
- живее според указанията на роднини
- живее в безпокойство, че не съответства, прекомерно набляга на СТАТУСА в обществото, благосъстоянието му зависи от уважението в социума
- гледа на живота като оцеляване (претоварва се, никакви радости не са нужни, основното е да оцелееш), дори когато има условия за промени в положителна посока, замръзва в страхове
- депресивен е, поради факта, че не може да се реализира, а ТРЯБВА, НЕОБХОДИМО Е, ДЛЪЖЕН СЪМ
- невъзможнос му е да превключва между работа/почивка, живее в постоянен емоционален и физически стрес
- усеща фоново раздразнение от семейството/работата/света, че са го вкарали в такава ситуация и в същото време постоянно избира да повтаря ситуацията, без фундаментално да променя нищо в нея
- жертва се, усещането , че "животът е болка" е вече е нормално за него, не може да бъде иначе
- слага акцент върху смирението, съгласява сес това, което не го устройва, трудно е, или изисква сила в името на нещо важно; неспособен е да комбинира важни нужди- дуалност (често използван стереотип на мислене „ИЛИ 1 ИЛИ 2“)
- категоричен е, има постоянно желание да принуждава другите хора да живеят според неговите правила/норми, има закостенели възгледи, виждания за своите правила като най-правилни/истински/неразрушими.
В същото време състоянието на ВЪЗРАСТЕН включва:
- Акцент върху МОЖЕ, ИЗБИРАЙ– Сравнение на своите желания с желанията на другите, приоритизиране в зависимост от времето / желанието / ситуацията
- слушане на себе си, душата си, привнасяне на повече интерес / любопитство / вълнение / движение в живота си
- позволение да се шегува, да прави каквото иска, без да се съобразява какво мисли обществото
- чувстване на право да живее както иска, да бъде себе си
- позволение да има слабости, да се шегува, да предприема неразумни действия
Все пак това е моят живот, аз съм негов собственик
- ревизиране на правилата/нормите/идеите/ценностите и тяхната промяна за себе си
- разбиране, че само аз съм господар на вътрешния си свят и че моите нагласи / норми / вярвания съществуват за мен, а не аз за тях
- съзнателно приемане на предизвикателствата и достигане на нови върхове
- постоянно развитие, научаване нови неща, промяна, трансформация
- способност да бъде постоянен, целенасочен и същевременно гъвкав
- акцент върху творчеството и самореализацията при избора на професия,
- способност да комбинира страстта/хобито с печалбата, да намира баланс между ИСКАМ и ПОЛЕЗНО Е
- живот преди всичко за себе си, тук и сега
- комбиниране на това, от което се нуждае, с това, което ИСКА, вземане на съзнателно решение и неговото преразглеждане, когато ситуацията се е променила в една или друга посока
- търсене на нови решения на възникващи проблеми, ако старите решения се оказват трудни, загубили са своята актуалност, ефективност, започнали са да противоречат на настоящите интереси (сменя работата, когато интересът към старата спира, преминава към нови върхове, когато настоящите са завладени и стават рутинни)
-плува по реката на живота, избирайки посока, страна, скорост и т.н., без да се бори с течението; осъзнава зоните на своето влияние, своята отговорност и избира какво иска, към какво да се стреми, живее според своите разбирания
- гъвкавост:когато сам се промени, променя възгледите за идея/цел, която е била важна за него
- изравяне срещу страхове, поемане на предизвикателства, развитие, самоусъвършенстване
- способност да промени ситуацията, да й въздейства по начина, по който иска, знаейки своите възможности и граници
- живее за душата си, насочва мислите си към организиране на живота си така, че да е ИНТЕРЕСНО да се живее, животът да е пълноценен.
По статия на Святослав Стеценко
Ако имате много от състоянието ВЪЗРАСТЕН, вие сте на прав път на развитие и вече сте постигнали сериозни успехи в това. Ако не: вашето подсъзнание и ум са доминирани от вътрешното ДЕТЕ И РОДИТЕЛ. Тогава знайте, че всичко може да се промени. Променяте себе си, животът ви се променя. Ако искате да ускорите процеса – свържете се с мен чрез контактната форма на този сайт.