Дете не се справя в училище. Това е единствения му проблем. Разбира се, ние можем да попитаме защо е така и да получим максимално количество възможни причини: не се разбира с учителката, способностите му не са достатъчни, съучениците му го обиждат. Наистина, лошите отношения с учителката и нарушеното развитие на висшите психически функции могат да са причина за липсата на успех в училище. Но...
Представете си често срещаната ситуация: учителката не е лоша, детето е умно и съвсем способно да учи, но въпреки това не се готви вкъщи, докато майка му не го накара, и всяко малко нещо, например, домашното по руски език, той прави само, когато майка му го наблюдава. Ако тя не го наблюдава, детето чете, играе, гледа през прозореца, но не си пише домашните. Често всекидневното писане на домашни е съпроводено със скандали. Майката крещи, детето плаче... Колкото повече майката принуждава детето да учи, толкова по-очевидно става, че тя е поела отговорността за домашните му. И толкова по-малко вероятно е у детето да се формира самостоятелен мотив за учене и толкова по-трудно става за майката да постигне целта детето да учи самостоятелно, да се учи добре и успешно, да е любознателно. Но дори и майката да го натиска и то си да напише домашните, в клас детето остава насаме с ученето, а няма изработени навици за самостоятелна работа. Същевременно родителите не могат да спрат да действат по горния начин. Ако престанат да контролират и принуждават детето, се появяват някакви немислими двойки, особено ако детето е в начален курс. Двойките ги пише обикновено някой добросъвестен учител, който казва на родителите: «Защо не обръщате внимание на детето си. Предупреждавах ви». Колкото повече се стараят родителите детето да учи повече, толкова са по-малки шансовете на детето за това. Това е парадоксът в семейния живот. Майката учи заедно с детето, поема отговорността да се занимава с него, влага усилия в контролирането му. А щом влага усилия да контролира, значи е поела отговорността. Случва се веднага. Контролът е равен на поемането на отговорност. На майката й е необходима зависимостта на детето от нея, иска й се то да успее, запълва й се времето, осигурява й се пълна заетост и нужност. Тя се чувства необходима.
Системните терапевти си задават въпроса : «За какво на майката й е нужно детето да зависи от нея?» Въпросът е не защо, а за какво? Става ясно, че майката е готова да прекарва времето си по този начин, да хаби нерви, да не постига целите си, например, за да запълни своя емоционален вакуум, който се е образувал в съпружеските отношения. И за да е сигурно, че този емоционален вакуум ще бъде запълнен,е необходимо детето да бъде зависимо от майка си и да е несамостоятелно. А тя, вместо да изяснява съпружеските си отношения и да се занимава с емоционалния си вакуум, пренася цалата си любов и енергия върху отношенията с детето.
Защо е трудно да се работи със съпружеските отношения? Защото конфликтите, които възникват в тези отношения, могат да бъдат много разрушителни за семейството. И никой, по принцип, много-много не иска да разклаща лодката. Затова е по-добре отношенията между съпрузите да не се изясняват. А за да не се стига до изясняване, трябва да има компенсация в общуването с детето. Майката толкова е заета с детето, че не й остават нито сили, нито желание да изяснява отношенията с мъжа си. Затова между съпрузите се образува комфортна зона: те общуват малко помежду си, а ако общуват, то обсъждат безопасна тема: детето и неговите неуспехи. А щом ситуацията е такава, на бащата не му остава нищо друго, освен да работи много и да го няма вкъщи по-дълго. Единственото условие на брачния договор в този случай е, че бащата не трябва да привлича вниманието на детето към себе си. Той трябва да го остави изцяло на майката. И ако спазва това условие, той, разбира се, ще чуе от жена си: «Не се занимаваш с детето», но това е по-малкото зло. Защото, ако той се занимава с детето, то ще му бъде казано: « Неправилно се занимаваш с детето, неправилно го учиш, заради теб има двойки». Защото ако бащата психологически си присвоява детето, то майката ще остане в дълбока самота.
Всичко това осигурява хомеостазата(стабилността, равновесието) на семейната система....Колкото са по-напрегнати отношенията в съпружеската двойка, толкова по-старателно майката се занимава с детето; колкото по-старателно се занимава с детето, толкова по-малко то е успешно в училище; колкото по-малко детето успява в училище, толкова по-стабилна става семейната система................
Автор: Анна Варга Превод: Татяна Георгиева
Ако искате да възстановите хармонията във вашата двойка чрез семейни констелации, можете да се свържете с мен в контактната форма на този сайт.