Има деца,които твърде рано са станали възрастни. Случило се е, защото до тях е нямало надеждни възрастни, родители, на които да могат да разчитат. Пиещ баща, непредсказуемо ту пиян, ту трезвен. Майка, която е оставяла 5 годишната си дъщеря си да гледа брат си, който е бил бебе, а след товa я е наказвала, ако не се е справила добре с «майчините» задължения. Баща, който е можел да изпадне в ярост съвсем внезапно и да набие детето. Инфантилна майка, която не е била способна да взима решения, вечно обиждаща, прехвърляща отговорността за състоянието си върху детето. Майка и баща, които са изяснявали отношенията си бурно –много неустойчива двойка.
Не е важно, какви именно са били родителите. Важното е, че са били непредсказуеми и покрай тях не е било безопасно. А когато не е безопасно, то има много тревога и безпомощност. Толкова много, че в детска възраст и особено в самота, детето не може да ги понесе. И тогава у него се заражда способност, която му помага да оцелее. То започва много внимателно да наблюдава родителите си, като се опитва да предусети поведението им. И не само да го предусети, ами и да повлияе на това поведение.«Ако направя еди-си-какво, мама няма да се кара». « Ако направя еди-си-какво, татко ще се върне трезвен». Този илюзорен контрол над другите е много важен, защото позволява на детската психика да не се разруши напълно.
Вярата, че то може някак да контролира поведението на родителите, му помага да се справи с отчаянието и безпомощността.
Когато безизходицата от случващото се в семейството е огромна, начин да се справи с нея детето вижда в надеждата «мога да повлияя на родителите си и да ги променя». И оцелява, благодарение на тези защити. Но цената, която човек плаща, е много висока.
Първо, се случва рацепване на психиката. Едната част, в която са събрани всички преживявания на безпомощност, зависимост, тревога, отчаяние, «замръзва», а другата част: псевдо-възрастна, контролираща, отговорна за целия свят, се разраства. Но понеже е невъзможно да замразиш едни чувства, а други не, страда цялата «детска», чувстваща част. Такива хора често изглеждат «много възрастни» или изглеждат застинали, с някаква маска на лицето. ..........
Второ, енергията, която в детството би трябвало да се изразходва за опознаване на себе си и света, се оказва насочена към тревожно опознаване- сканиране на другите. И човек знае много малко за себе си и реалния свят, неговите дълбоки убеждения остават същите, както в детството. Вътре в него остава същата детска картина на себе си и света: «Светът е непредсказуем и не е безопасен, а аз в него съм зависим и безпомощен».
Трето, тъй като детето не знае, че не му е по силите да поправи родителите си, не знае, че е невъзможно да стане родител на своите родители, той ще възприема неуспеха да промени родителите като свой собствен: «не се справих, в мен е причината». И ще порасне с усещането, че не е достатъчно добър, че малко се е старал,че не се справя. И ще се старае все повече и все повече, бягайки от отчаянието и безизходицата. И отново ще се сблъсква с факта, че не се справя. Следва вина и умора.
Четвърто, тъй като човекът и така и така се е сблъскал с извънредно много непредсказуемост в детството, той не може повече да я понася. Затова ще избира това, с което е свикнал. А то може да е ужасно, но все пак е по-малко страшно от неизвестността. И ще избира това, с което е свикнал в родителското семейство. С това се обяснява факта, че децата на алкохолици често попадат в съпружески отношения със зависими хора. По-здравословните отношения не са им известни, и затова са опасни.
Пето, на човека ще му е много труно да се избави от прекаленото внимание и контрол спрямо другите хора. Това е нещо, което е научил в детството. И това ще му пречи да усеща себе си във връзката, да се грижи за своите потребности. Ще пречи и на другите хора в отношенията им с него: или ще са инфантилни и ще прехвърлят цялата отговорност за себе си на контролиращата «майка», или ще чувстват голямо раздранение и ще си отиват.
Можем още дълго да изброяваме последствията от ненавременното порастване и поемането на непосилна отговорност за поправянето на родителите. Едно е ясно-тежко е да се живее с такива хора, умората им е голяма. Психотерапията с тях е дълъг процес. Може да е нужно много време, за да може човек да осъзнае, че опитвайки се да контролира другия, той бяга от собствените си чувства, които са трудни за понасяне. Съвсем не веднага човек може да се почувства в достатъно безопасна обстановка, за да се върне към онези «замразени» чувства на отчаяние, тревога, безизходица. Да се върне, за да може най-накрая да оплаче невъзможността да промени нещо или да се справи. Да оплаче, за да приеме, че : «не мога да контролирам родителите си, не мога да контролирам света. Това не е моя отговорност. Това е непосилна задача». Да приеме, за да може най-после да определи своето място във връзката и своята отговорност- за себе си и собствения живот. За да започне да живее живота си, като се вслушва в желанията си и чувствата си. Да живее в непредсказуем свят и да издържа тази непредсказуемост. А може и да започне да й се радва и удивлява.
Автор: Екатерина Бойдек Превод:Татяна Георгиева
Ако се чувствате не на своето място в семейството, ако заставате в ролята на родител на родителите си, на майка на мъжа си, на приятел на детето си, семейните констелации могат да ви помогнат да възстановите правилната йерархия.
Заявяте лична констелация в контактната форма на този сайт.