Изтощение изпитва почти всяка майка, но в различна степен – от "трябва малко да си почина", до пълно изтощение, изискващо спешно лечение в болница.
Има няколко нива, на които могат да се разглеждат причините за това положение. На повърхността лежат очевидните неща – недоспиване, много домакинска работа, грижи за детето, организация на режима му сама с него между 4 стени, а някои даже и работят. Жената не си разрешава почивка, защото обществото й е вменило идеята, че ‘майчинството е щастие’, че ‘в миналото на полето са раждали и нищо не им е ставало’, че ‘ по наше време нямаше перални и пак се справяхме’… Майчината умора се игнорира – това е изгодно за обществото, за да може то да получи и ползва силите на майката и така да запази своите.
Но в контекста на семейната система се разкриват и други аспекти.
Първо, раждането на дете изважда на преден план заплитания. То показва на майката нейни предишни травми и тя започва да се защитава от тях, като използва енергията си за укрепване на травматична бариера. И това става на фона на факта, че детето просто с цялото си същество й напомня и я заставя да изживее недоизживяното с нейната собствена майка.
Това е огромно натоварване за психиката. Именно то създава пост-родилната депресия.
Естествено, детето показва недоизживяното също и на бащата и те двамата с майката влизат в конфликт, черпейки от ресурсите на другия. ‘Не мен ми е нужно, аз съм майка’ ‘А на мен не ми ли трябва? Аз ви издържам всичките’. По-нататък всеки се спасява сам, както може. Но не заедно.
Именно по време на този процес, двойките се разделят, когато детето е на 1-1.5 г.
Второ, изисквайки вниманието на майката, детето я лишава от възможността тя да отделя много внимание на майка си. Бабата, лишена от захранване с енергия, изживява своите травми по-обострено. И иска от дъщеря си тя да се ‘върне’ и да продължи да й дава. В този момент бабата може да превземе властта над детето, да командва как майката да се грижи за детето. ‘Аз те отгледах. Аз знам как трябва’.
Получава се най-тежката възможна конфигурация за майката: тя има много работа, която никой не й признава, малко й се помага. При това заплитанията, както след нея /с детето/, така и преди нея /с майка й/се обострят.
Детето в тази ситуация не забравя за интересите си. Виждайки, че майката се изтощава, започва с удвоени сили да изисква вниманието й. С рев, с болести, с непослушание, с постоянно излагане на себе си на опасности.
Да се излекува това с 2-3 месечно бебе на ръце, за съжаление, не е реално възможно. За лекуване чрез семейното поле, са нужни поне малко сили…Шаманските практики могат да помогнат с подаване на ресурси. Но като цяло, за да не се омаломощим в майчинството, има смисъл да се погрижим да намерим своето точно място в семейната система по-рано.
Някога открих, че силите за майчинство не са на майката.Тя не ги създава, тя е канал за тях. За да е успешна майка, жената не трябва да им пречи да текат през нея. …Още един фактор, който изтощава майката е, че тя се опитва да отклони силата на рода и да я замени със своите усилия.
Опората на по-старите жени от рода…дава много сили за децата, даже и за проблемните…
По Елена Веселаго Превод:Т.Георгиева
Свържете се със силата на рода и получете благословията му, за да се справяте по-добре с предизвикателствата в живота си!
Заявете аудио практики ‘Моят род- болка и сила’ на лично съобщение в контактнатa форма на този сайт.
Пълно описание на пакета аудиопрактики: https://www.smore.com/vfghp