Статия в блога

Jul 31, 2022

ЕМОЦИОНАЛНАТА ЗАВИСИМОСТ И КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ С НЕЯ?

Образът на емоционалната зависимост е еднозначен.Тя е ГЛАД, пустота и емоционална СЛАБОСТ. «Емоционален глад» и «душевна слабост» — и така може да се опише. Всички ние, които сме в норма,сме зависими, уязвими и се нуждаем от други хора. Всички се нуждаем от любов, да ни приемат такива, каквито сме, от една страна, и от чувство за свобода от външен натиск и от лична самостоятелност, от друга. И всички ние периодично сме емоционално гладни и емоционално препълнени и това е нормално. Обаче, да «изгладнееш» много силно се отличава от «да гладуваш дълго». И «да се наситиш» много силно се отличава от «да се пръскаш от ядене». Затова няма емоционално «независими» хора, емоционална «храна» ни е нужна винаги.

Но има хора, които са емоционално зависими по болезнен начин и се «нахвърлят» върху емоционалната храна, «завладени са » от нея, стараят се да я «изгълтат» по-бързо, да си присвоят източника на такава храна; или я обезценяват, унищожават, старят се да забравят за съществуваето й. Ако си хапвате добре и редовно, няма да се нахвърлите върху коричка хляб, няма да криете продукти или да чувствате приближаването на смъртта, когато временно нямате достъп до храна. Ще можете да почакате, отложите, потърпите, да изберете храна,която е по-добра и по-качествена. Но хората, които са изпитвали продължителен и мъчителен физически глад, променят отношението си към храната. Тя става натраплива идея, хората ядат непригодна храна, изпадат в паника, ако около тях дълго време няма храна, старят се да се запасят на всяка цена. И ако няма храна безнадеждно дълго — забравят за нея,, желанието за хранене се притъпява или изчезва съвсем.Така се случва и с емоционалното гладуване. Гладният за емоционална храна човек се нахвърля върху топлината на другите. И когато вкуси от топлината и доброто им отношение към себе си, започва да се стреми да контролира източника,завладява го идеята за отношения, които може да контролира. Тогава може да започне връзки с хора, които не са подходящи за това или да се откаже да влиза във връзки с оправданието, че да бъдеш във връзка е сложно. Може съвсем да «игнорира» хората около себе си, когато е емоционално «заситен» и откровено да ги изполва само като източник за запълване на ресурсите си. Или да избягва общуване и близост, тъй като се бои да не «преяде» емоционално или «да изпадне в зависимост».

Има храна за тялото. И има храна за Душата. Храна за душата са общуването, емоционалната топлина, приемането, съчувствието, съпреживяването, съжителството с другите. Може да ви се струва, че вашите проблеми и неуспехи са напълно различни от „емоционален глад“, „емоционална слабост“ или „търсене на вашата доза ситост“, но не е така , ако като възрастен вие:

- редовно сте недоволни от нещо и неудовлетворени до степен на страдание и завист към тези, „на които им върви”;

- от години страдате от „нещастна любов”;

- постоянно имате „сложни и объркващи взаимоотношения“;

- чувствате се"безкрайно самотни";

-сте „безсилни да направите нещо спрямо обстоятелствата“;

- винаги дължите нещо на някого и сте „много отговорни“ за това, което ви е поверено;

- правите други хора (служители, деца, съпруга, съпруг) зависими от себе си, "привързвате" хора към себе си;

- сте „болезнено привързани“ и „не можете“ да живеете без някого;

- постоянно се нуждаете от емоционална (или физическа) стимулация;

- сте срамежливи, мнителни, ревниви, обидчиви, имате "наранена гордост";

- винаги търсите и намирате хора, на които искате да приличате;

- сте тревожни и не понасяте несигурността;

- превъзнасяте хората и след това се разочаровате от тях;

- не винаги разбирате какво искате и често сте принудени да изпълнявате желанията на другите;

- често се чувствате „срещу всички“ или „изоставени и предадени“;

- често се измъчвате от срам и "завист" и полагате много усилия, за да го скриете.

Ако Душата е била дълго време в емоционален дефицит, тя ще бъде „гладна и слаба“. Както тялото след физически глад е слабо и уязвимо. Душа, която е гладувала дълго време, алчно се втурва натам, където има емоционална храна за нея. Или „избягва“ истинската интимност, чувствайки се „недостойна“ или „страхуваща се да изпита отново разочарование“, често несъзнателно позовавайки се на връзката като нещо „твърде трудно и недостъпно“.

Храна (в здравословни количества) за душата е:

1) Емоционалната топлина. Когато наблизо има жив човек, който просто и безусловно се радва да те види. Понякога хората си вземат домашни любимци за тази цел. Но е ужасно, когато "правят деца" за тази цел - използват децата за емоционално насищане, "ядат" деца.

2) Сигурността във връзката. Когато можем да бъдем ядосани, тъжни, нервни, мързеливи, уплашени, болни, отказващи – без риск да сме „отговорни за това“ или да сме „виновни за това“. Всички възрастни са длъжни да отговарят за действията си, ако тези действия причиняват действителна (обективна) вреда на други. Но можем да имаме всякакви чувства и състояния.

3) Автономията. Признаване от другите на нашата независимост, отделеност и свобода да бъдем себе си.

4) Разбирането- когато в отговор на нашите преживявания чуваме думи или виждаме действия, които съответстват на тези преживявания.

5) Спокойствието и емоционалния мир. Когато не е нужно да се стараеш много, за да се чувстват другите добре с теб.

6) Умиротворяването. Когато можете да живеете със собствено темпо и да не страдате от това.

7) Комуникативността и креативността.

8) Общуването и творчеството.

„Заместители“ на емоционалната топлина, чувството за „сигурност“ и самочувствието обикновено стават всякакви обсесивни прояви: обсесивно търсене на партньор, обсесивна активност (редуваща се с апатия и депресия), обсесивно самоусъвършенстване, обсесивно желание за брак, обсесивно желание да се харесаш или „спечелиш“, обсесивна работа и всякаква дейност, обсесивно хранене, обсесивно гладуване, обсесивен фитнес, обсесивен секс, обсесивно общуване, обсесивно търсене на усамотение, обсесивно колекциониране, обсесивни желания, обсесивна чистоплътност или любов към реда, натрапчиви страхове или идеи, натрапчиво придобиване на нови неща или познанства, натрапчиво поемане навътре на всичко, което влияе на емоционалния фон и възприятие.

Не напразно казват: най-голямата радост е радостта от човешкото общуване. Но ако общуването хронично не удовлетворява, не засища, а потиска и разочарова? В крайна сметка има такъв „хроничен глад“, който не е толкова лесен за задоволяване ... А има и такава „храна“, която не е подходяща за ядене. Тези, които в детството са останали „емоционално гладни“ за дълго време, „незаситени“ от грижите и топлината на своите родители и полагащите грижи, в младостта и зрелостта си започват да се опитват най-накрая по някакъв начин да задоволят този ГЛАД. Често "се тъпчат" лакомо, и даже не могат да различат вкуса на храната. Бързат от страх да не би да им бъде отнета.... Но всъщност „емоционалната храна“, за която толкова много жадувате, е РОДИТЕЛСКАТА любов. Майчината, тоест безусловната. А бащината - за постижения. Всички ние искаме да бъдем обичани "просто така", заради факта на нашето съществуване. А също и за нашите реални заслуги и постижения. Но факт е, че за да получим пълната майчина безусловна Любов, ни е даден период от живота - детството. А то не може да се върне. В детството Любовта може да бъде получена "отвън", от другите; и да я получим просто така, заради самия факт на нашето съществуване. Но детството свършва. И истината е, че тази много специална безусловна Любов "отвън" вече не е достъпна ... Ако не вярвате, че вече не е достъпна за възрастни - продължавайте да търсите – току виж сте я намерили .

Но за колко дълго „стига“ тази Любов? В края на краищата една майка обича своите бебета с тази Любов, докато са бебета ... Това е любовта на Майката към Детето. Тази Любов е временна. Тя е заменена (или по-точно допълвана) от Любовта на бащата заради постиженията и проявите на характера. Освен това в между децата и техните родители не може да има сексуални отношения ... Може би ще намерите ТАКАВА ЛЮБОВ с партньор, но тя ще бъде асексуална, покровителствена, ще има "нещо нередно" в нея от гледна точка на възрастния човек. Тази Любов ще е “детско-родителска” и следователно зависима. За такава Любов ще трябва да сте или „бебе“, или „татко/майка“. И ще трябва да играете тези роли, без да се отклонявате от сценария. Детството е време на пълна зависимост. А между възрастни хора, уви, такава любов е невъзможна …Може „да се покаже“ за малко, внезапно да се появи в някои аспекти на връзката, да пламне ... Но определено ще изчезне, като крилото на Синята птица. Този глад, идващ от детството, е възможно да се задоволи. Но по съвсем различен начин. И това е път, който минава пез вътрешния свят на личността, а не вън от нея. Невъзможно е да запълните тази вътрешна „любовна” празнота, този вътрешен емоционален глад с връзки, храна, секс, неща, пари и постижения. В детството този глад можеше да бъде задоволен„отвън“, от тези, които са били до детето. Но за възрастния човек тази възможност вече не е налична. За възрастните вече няма някой (или нещо) външно, което да „утоли” този глад. Засищането на собствения глад за любоя се превръща в собствена задача.

Следователно емоционалната зависимост е „очакаването“ гладът ви да бъде задоволен отвън, от външни източници и отказът да се признае факта, че това е НЕВЪЗМОЖНО. Отказ, който често приема странни и болезнени форми, които костват живота и здравето на човека. Всъщност това е отказ да се признае реалността на фактите. Реалността на фактите, че ще трябва да живеете БЕЗ тази Любов. Но да се отречеш от това понякога е толкова непоносимо, душевната болка от такава загуба е толкова голяма, че дори причиняването на физическа вреда на себе си може да изглежда като дреболия в сравнение с тази болка ... Изключително трудно ни е да признаем факта, че ако „загубата на любовта“ ни се е случила в детството, тогава нищо повече няма да компенсира тази загуба ... Следователно „разпознаването на моята зависимост и отърваването от нея“ не е толкова лесно, колкото изглежда. Това е усърдна работа и обикновено не е бърз начин за възстановяване на истинското самоуважение чрез разбиране на вашето болезнено преживяване, вашите загуби, грешки, заблуди, страхове и очаквания.... В противен случай няма да пораснете във възрастен човек.

Ако искате да поработите върху своя глад за любов, можете да се свържете с мен в контактната форма на този сайт.