Паническите атаки и вегетативно-съдовата дистония (ВСД) не са единствен проблем на човека, а са само симптоми, които говорят за наличие на други проблеми, които са с дълбоки корени и са слабо осъзнавани.
Както е известно, всеки симптом носи някакво послание, което нашето подсъзнание се опитва да поднесе на човека.
Какви послания носят паническите атаки? ....
Опитът при оказване на помощ на хора, страдащи от панически атаки в периода 2011 - 2018 г. ( 387 случая) убедително показва, че за хората с панически атаки и ВСД са актуални три послания. Те са простички, но за всички са еднакво ценни... Зад всяко такова послание стои индивидуален жизнен сценарий, и едновременно се проследяват общи шаблони, неизбежно водещи човека към паническите атаки или ВСД.
Знаете, че за един и същ симптом може да има различни причини, и за да бъде разбрана същността на посланието, е нужно внимателно изучаване на контекста, в който възниква симптома, т.е. подробно запознаване с жизнената история на личността.
Първо послание. Така не може да се живее- да се намираш в неудовлетворяващо психо-емоционално състояние, без да предприемаш решителни стъпки за разрешаване на ситуацията и скорошно излизане от нея.
Всички, които потърсиха помощ заради пристъпи на панически атаки и ВСД разказаха, че преди настъпването им са имали неблагоприятен жизнен период, еднократни или повтарящи се негативни събития, предизвикали продължителен стрес, неудовлетворяващо психо-емоционално състояние. С една дума, човекът е страдал, живял е в това състояние месеци или години, без да решава проблемите си. През това време е станало натрупване на негативни емоции- тревоги, страхове, потиснатост, злоба, обиди и др. В този смисъл паническите атаки не само казват, а направо крещят: ‚Не живей в постоянни негативни емоции, това е не по-малко опасно, отколкото да живееш с физическа болка и да не отиваш на лекар. ..... Живей, както ти искаш.....‘
Характерно е, че паническите атаки или ВСД често започват със определено закъснение ( от 1 месец до 2 години) спрямо неблагоприятноя период, когато човек се връща в що-годе нормално психо-емоционално състояние. Затова настъпването на паническите атаки или ВСД идва за човека като нещо съвсем неочаквано и той по никакакъв начин не го свързва с предходния неблагоприятен период.......
Повод за пристъпите на паника и ВСД, като првило, е вънщно събитие, което ги активира, като например:
- Пристъп на лошо самочувствие, обусловено от конкретна причина, например, неблагоприятна медицинска диагноза;
- Влошаване на здравето, натравяне с храна или алкохол;
- Страх от погрешно решение;
- Неоправдавдани очаквания (фрустрация) по повод на работа;
- Заплаха от загуба на работа;
- Неоправдани очаквания за брак;
- Скъсване на връзка с важни и значими хора;
- Заплаха от влизане в затвор, затворено пространство;
- Страх от негативна оценка от другите хора и др.
При липса на външни активиращи събития, пристъпите на паника се инициират от автоматична мисъл, която съдържа заплаха...Тя е мимолетна, оценъчна и често едва доловима, хората даже не я забелязват и не могат да си я спомнят.
Но по-подробно изследване с помощта на трансови техники доказва тази теза и хората си спомнят въпросната мисъл. Такива мисли предизвикват остро чувство на страх,... Например, пристъп на тахикардия се възприема така: "…сърцето ми не е наред, толкова силно бие, че може да се пръсне и да умра"...
Може да се каже, че паническите атаки и ВСД в голяма степен са несъзнателни страхове, които се появяват в тялото като вегетативни симптоми.... ...
Как по друг начин нашето подсъзнание да съобщи на човек, че така не трябв да се живее? Да го наплаши? Да. ....Паническите атаки може би, най-накрая, ще го заставят да направи необходимите позитивни промени в живота си......
В основата на освобождаването от паническите атаки и ВСД е работатата със съзнателни и несъзнателни страхове, които са потискани.
Второ послание. Не трябва така да се отнасяш към себе си!
Хората с панически атаки имат специфично отношение към себе си. Имат дълбоки убеждения от категорията на безпомощност и неприемане– ‚Аз съм слаб, безпомощен, аз съм никой, нищо не мога да постигна, не мога да контролирам ситуацията и другите‘; или ‚На никого не съм нужен, не ме обичат, по-лош съм от другите, не съм за този свят....‘
Започвайки с периода на детството, тези убеждения развиват у човека комплекс за малоценност и собствена безпомощност, формират негативно отношение към себе си, към своя текущ опит, към своето бъдеще. Как да не изпадне в депресия? .... Депресията окончателно "навива" пружината на паническите атаки до такава степен, че тя се "изстрелва" неизбежно във вид на паника....
Само работата върху дълбоките отрицателни убеждения спрямо себе си и промяната на представите за своите реални способности и възможности ще позволи на човека да постига своите цели и да осъществява желанията си...
Трето послание: Да живееш без цел означава да се лишиш от нещо много важно в живота!
За пълно спиране на паническите атаки е необходимо да бъде решен и още един екзистенциален проблем- отсътствието на смисъл за живот. Трябва да се намерят отговори на въпроси като: Кой съм аз за света, защо съм тук, защо съм се родил, какво е моето предназначение, каква е главната цел на моя живот?
Само осъзнаването на своето истинско АЗ и намирането на главната цел на живота, може да изпълни човешкия живот със смисъл...и да предотврати страхове, мисли и убеждения, които карат човека да стига до паник атаки.
Човек, който е намерил главното си предназначение и се движи към него, може да се страхува от заплахи по пътя си, но продължава да върви, като преодолява страховете си...А за необоснованите или измислени страхове не му остават нито време, нито сили....
По Сергей Бочаров Превод и преработка: Т.Георгиева
Ако имате нужда да поработите със страховете си или за повишаване на самооценката си, можете да го направите чрез констелации.
Заявете личен процес в контактната форма на този сайт.