Нужно ли е да говорим с родителите си за миналото? И какво да правим, ако отричат всичко? Можем ли да намерим родителска любов в критиката?
Постарайте се не да простите на родителите си, а да разберете, че:
1/ Са нямали ресурс
Помнете, че са имали много тежък живот –тежка работа, липса на пари, търсене на храна, трудоемък бит, висене по опашки... Силно изтощените родители не са били психологически чувствителни към нуждите на децата и са има давали само ресурс, какъвто са имали.
2/ Били са млади и неопитни
Понякога е полезно да си спомним на каква възраст са били родителите ни, когато сме се родили. Често това са били хора до 25-26г, неопитни и неуверени.
3/Не трябва да мълчите
Ако се чувствате обидени на родителите си, не мълчете. Признайте, че ви е било зле. Много дълго тази тема беше табу и имаше само една възможност:‚Родителите са свети, те са те родили и отгледали, необходимо е да ги обичаш, уважаваш и да не се оплакваш. Или ‚Ако ти е зле, сам си си виновен.‘
4/Не живейте цял живот с детските си травми
..добре би било да не изживеете целия си живот като се оплаквате от родителите и да обяснявате своите неуспехи с техните грешки. Постаряйте се да не си слагате етикет-‚дете на алкохолик‘, необичан от мама‘, дете, бито от майка си‘....понякога е нужно да минете през преживяване на травмата, но този период трябва да приключи.
5/ Когато сме били деца, сме нямали избор-дали да ни обиждат или не. А сега имаме избор- можем да оставим травмата просто като опит или да й позволим да формира нашата личност. Ако не се справяте сами, обърнете се към терапевт, не трябва да стоите в това състояние с години.
6/Опитайте да поговорите за детските си обиди с родителите
Нужно ли е да доказваме на родителите си, че не са били прави? Понякога това помага. Родителите са станали по-спокойни, по-мъдри, не са толкова изтормозени като по-рано. Те вече възпитават внуци и често откриват в себе си топлина и приемане. Някои от тях вече са готови за такъв разговор. Могат да признаят и да изразят съжаление за грешките си в миналото. И това може да положи начало на нови топли отношения.
Понякога признаването на отговорността е необходимо. Касае се за случаите на насилие спрямо децата. Да признаят, че то е съществувало. Това признание може да стане единствено условие, при което децата са съгласни да продължат да общуват с родителите си.
7/Оставете им правото да не признаят грешките си
Ако родителите се защитават и казват: ‚Ние направихме всичко правилно. Ти си неблагодарен!‘ –те имат право на това. Те си имат своя картина за света, а вие- ваша. Понякога тяхната психика отрича и потиска фактите. Не е добра идея да се опитвате да превъзпитавате 70г хора. Но и означава, че няма да имате близки отношения с тях.
8/Пожалете малкото дете в себе си
Когато сме обиждани от родителите, ние сме в позицията на мъничко дете. Вие не сте съдия, а просто малко детенце, което е нямало избор. А когато си мислим дали да простим или не, то поемаме върху себе си отговорност, която не сме имали и не е била по силите ни.
Не можем да сме по-големи от родителите си. Не можем да ги съдим ‚отгоре‘. Ние само можем да признаем своите чувства и от сегашната позиция на възрастен да пожалим малкото дете в себе си. Да му обясним, че с децата така не се постъпва, за да го чуе от възрастен човек.
9/Разрешете си да потъжите
В някакъв момент си разрешете да потъжите и да признаете, че не сте имали нещо в детството си и няма да го имате. Защото вашите родители не са могли да ви го дадат.
И от това може да ви стане по-леко.
10/Не чакайте родителите ви да се променят
Често зад претенциите към родителите стои детската надежда, че те ще се променят- татко ще ме похвали, а мама, най-накрая, ще ме заобича. А мама и татко не са ме хвалили и обичали, просто защото не са били способни на това. Имали са тежко детство, свои обстоятелства и психологически особености.
11/Научете се да разбирате езика на любовта на родителите си
Рядко има родители, които съвсем не са способни да дават на децата си, а само критикуват и отхвърлят. Понякога техният език на любовта не е този, който на нас ни се иска да чуем. Ние чакаме добра дума, а техният начин да показват любов е да ни пекат сладкиши и да ни хранят до насита.
12/Понякога критиката също е грижа
Безкрайната родителска критика е като защитен амулетJ Струва им се, че ако постоянно казват на детето какво не му е наред, то всичко ще разбере и най-накрая ще прави всичко правилно. Ако погледнете на нещата от тази страна, криткиката няма да ви действа толкова разрушително. Научете се да се отнасяте към нея като към грижа....
Понякога е необходимо да изразите своя гняв, да изкажете претенциите си, за да се свържете със способността си да обичате. Ако премахнете обидата, то можете да се доближите до топлата част в отношенията.
Автор: Людмила Петрановская Превод:Т.Георгиева
Ако желаете да поработите върху детските си травми, включете се в уъркшопа ‚Вътрешно дете, Родител и Възрастен‘ на 26.02 в гр.Варна.
Запишете се в контактната форма на този сайт.