«Да си тръгна или да остана?», «Да продължа ли връзката си с партньора или да я прекъсна?». Важно е внимателно да се изследват и двата варианта на избор и възможните мотиви. Всички отношения се държат за нещо. Въпросът е какво е «лепилото» за тези отношения? Според мен, такова «лепило» може да бъде нещо, извиращо отвътре – желание, влечение, привличане, интерес. В този случай, в такива отношения, няма място за насилие над себе си: Оставам с партньора, защото искам! Но такава картина не се наблюдава във всички връзки. Понякога хората остават заедно, заради нещо външно, в което липсва вътрешния импулс. И тогава, това външно нещо държи единия човек залепен за другия, въпреки неговото желание, интерес… Какво е това външно нещо?
Става дума за отношения, които са се изчерпали психологически. Възможно е, някога в тях да е имало чувства на партньорите един към друг, но в момента няма нито чувства, нито привличане. Наричам такива отношения «мъртви». В тях няма перспектива, застинали са в своето развитие. Това са отношения, които не носят радост на единия или и на двамата партньори. В тях няма енергия, защото «трябва» отдавна преобладава над «искам». .......... Мъртвите отношения често външно не са конфликтни, но в тях няма нито чувства, нито живина. Но партньорите, колкото и парадоксално да изглежда, продължават да са заедно.
Критерии за «мъртви» отношения:
· Безразличие, нежелание да доказвам нещо на другия;
· Усещане за самота, когато сте заедно. Партньорите живеят като съквартиранти, без емоционална близост: «Съсед по легло»;
· Паралелен живот. Всеки от партньорите изживява своя живот отделно,
· Нежелание за промяна в отношенията, независимо, че не ви устройват;
· Отсътствие на емоционално зареждане от партньора;
· Отсътствие на планове за бъдещ съвместен живот;
· Отсътствие на сексуално влечение един към друг
...Защо хората продължават да стоят в такива връзки? ... Предлагам свой списък на причини и фактори:
==Навик. Тогава партньорите живеят продължително време заедно, добре се познават, а комфортът и стабилността са високо ценени от тях. Да се разделят означава неизбежно да променят нещо в живота си. А промяната означава излизане от зоната на комфорт, отново преместване на друго място, отново търсене на връзка...
==Несбъднати илюзии, очаквания. Понякога хората не се разделят, защото са си измислили красив образ на тези отношения, още преди те да се случат «Такава трябва да е връзката». И въпреки че красивата илюзия отдавна се е разпаднала при фактите от реалността, ни е жал да се разделяме с нея. Не е лесно да се разделиш с илюзиите си. Не е лесно да се разделиш с нещо, което го няма, но е могло да бъде красиво- любов, нежност, грижа, подкрепа…. Тук се появява и съжаление: «Не ми се получи така, както си представях и както очаквах» и надежда: «Все пак може и да мога да го направя, нужно е само да се постарая повече!», и страх: «А ако това е единственият ми шанс и никога да нямам друг?». Всичко това не позволява трезв поглед към реалността,неизбежното разочарование и раздялата с илюзиите.
==Сценарий. Сценарият е жизнен план на човека, създаден от него още в детството под значимото влияние на родителите или близките му хора. Силата на този сценарий, като правило, не се осъзнава от хората. Партньорите остават в мъртви отношения по силата на следните вярвания в рамките на сценария: «Ще поживеете, ще свикнете!», «В нашия род никой не се развежда!», « Ако нещо изглежда наред, не трябва да се мъчиш да го подобриш», «По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето», « Жениш се веднъж за цял живот», «Това е моят кръст и съм длъжна да го нося» и т.н.
==Антисценарий. Същият сценарий, но с противоположно решение. Често възниква в такива детско-родителски отношения, в които родителските фигури са обезценявани от детето. Най-обобщената форма на антисценария звучи така: «Баба и мама не можаха да създадат пълноценни връзки, а аз ще мога!» Специфична особенност както на сценария, така и на антисценария е отсътствието на възможност за избор...изборът е бил направен някога под силното влияние на друг и на човек не му остава друго, освен да следва този избор, без да взима пред вид променилата се ситуация.
== Чувства. Наличието у партньорите на силни чувства може да слепва най-мъртвите отношения. Страхът е едно от най-силните чувства. Страхът спира, сковава, замразява. В мъртви отношения държат следните страхове: Как ще живея по-нататък? Как да започна нов живот? Ще мога ли? А ако не се получи? Новият живот няма ли да бъде продължение на предния? Нама ли да съжалявам за това решение? Какво ще кажат хората? .... Още един вид страх от раздяла може да бъде и очакването за негативните реакции на партньора: злоба, агресия, обвинения, мъст.
==Вината в отношенията е следствие от преживяването на единия партньор на дълг, който той може да има пред другия. Вината може активно да се подклажда от другия партньор с цел отношенията да продължат. Основното послание към партньора: «Ако ти не беше…». Токсичното ниво на вина може да се преживява от партньора, който е в ситуация на избор дали да остане или да си тръгне, като предателство. Ако страхът от раздяла с партньора е присъщ както на жените, така и на мъжете, то вината, според мен, е по-мъжко чувство.
==Манипулациите на партньора. Партньорът праща следните послания: «Не мога без теб», «Ти си смисълът на моя живот!», «Нямам живот за мен без теб!», «Ако си тръгнеш, ще посегна на себе си!». Такъв тип послания могат да държат партньора в мъртви отношения, тъй като актуализират у него чувството на собствената важност и отговорност за живота на партньора.
==Идеален партньор. Партньорът има само плюсове. Има както мъжки (мъж-мечта), так и женски (светица) варианти. Образът на партньора е толкова безупречен, че не може да бъде изоставен- никой няма да разбере как е възможно!
== Изживяване на детско-родителски потребности чрез партньора. Става дума за така наречените комплиментарни бракове (вариант на съзависими отношения), отношенията в които се създават по модела на детско-росителските. В такива отношения партньорите се опитват да дополучат удовлетворяване на потребностите, което не са получили от своите родители..като потребност от безусловна любов и безусловно приемане. Поради важността на тези детски потребности, потребностите на възрастния човек не могат да се конкурират с горепосочените и такива бракове се оказват доста устойчиви. Трудно е човек сам да излезе от тези мъртви отношения. Понякога тласък може да даде криза в живота, по време на която се актуализират екзистенциални фактори.
== Страх да живея не мой живот, с неправилния човек. Този страх е неизбежен спътник на възрастовите кризи. Но може да бъде тласък за промяна, само ако се осъзнава и преживява от човека. А понякога, за това не остава житейско време, което е печално.
Във всички пречислени по-горе причини-фактори, слепващи ‚мъртви‘ отношения, могат да се открият черти на съзависимост-високо ниво на емоционално сливане, ниско ниво на диференциация и недостатъчна автономия на партньорите, проблеми с психологическите граници. Този факт силно затруднява самостоятелното излизане от ситуацията. Затова не чакайте поредната криза, а се обърнете към специалист.
Автор: Генадий Малейчук Превод:Татяна Георгиева
Източник:© psy-practice.com
Констелациите помагат да се откъснем от нездравословни отношения, които вече са се изчерпали. Заявете лична констелация в контактната форма на този сайт.