Искаме да ни виждат и приемат, но в същото време се крием. Често така се случва, когато сме били видяни, но след това сме били наранени. Обиняваме тялото, че е причина за това, че ни отхвърлят.«Никой не ме обича, защото съм грозна», «твърде съм слаба», «дебела съм» и т.н.
И когато виновникът за всички проблеми е намерен, започваме старателно да го променяме чрез различни манипулации. Само така процесът изглежда управляем, създава се илюзията на контролиране на проблема. «Ей сега ще си излекувам всички пъпки», «ще си махна бенката от челото», «ще си изправя зъбите » и «ще ме заобичат», «ще се омъжа»...
Нашето възприятие на себе си в огледалото е изкривено от отношението към себе си като цяло, а също и от други значими за нас отношения.. Важно е как са гледали на нас най- близките. Как са се отнасяли към тялото ни и към нас. С какви очи са ни гледали? Какво са казвали на глас и какво са премълчавали за нас и тялото ни. Ако самото ни раждане е било тежест за майка ни, не е било навреме, не е била бременна от любимия, то може би вече носим в себе си заряд «щеше да е по-добре, ако теб те нямаше», и чувстваме вина и неуместност, вече може да ни е обхванала идеята за своята неправилност, дълбока раненост от болката на отхвърлянето и ненужността.
Всичко това лесно свързваме с тялото и цял живот изпитваме недоволство към него, а понякога даже го мразим. Може би виждаме себе си през погледа на мама, насочен към нас, както и към баща ни. А може би свързваме нейната недостъпност с особеностите на тялото си, а не с нейния нещастен опит.
Нашето тяло може би носи следи от конфликта с баща ни. Момче ли е искал? Или момиче? Искал ли е да се ожени за мама или се е наложило? Осъзнато или не, се опитваме да форматираме тялото си по стандартите на бащиното съгласие. И се борим със себе си, защото сме различни от исканото от бащата. «Татко, за теб ще бъда момичето, за което винаги си мечтал», «или за теб ще бъда момчето, което си искал, дори и да съм момиче».
В търсене на нечие внимание, може и да не забележим как сами сме отхвърлили себе си, още преди да сме се опознали. И в търсенето на приемане и одобрение, може да стигнем толкова далеч, че да не забележим как сами си причиняваме болка, как вредим на здравето си, как не сме готови да се обичаме такива, каквито сме.
Върху отношението към тялото ни влияе не само отношението на мама и татко към нас. Но и собственото ни отношение към тях може да заседне в тялото ни. Всичко, което не си позволяваме да изразим навън, се обръща навътре. И ако блокираме своя гняв, отвращение, обида, своя срам към родителите , започваме да ги проектираме към самите себе си. И зад нашето отвращение към себе си може да се крие отвращение към мама, за това как е нарушавала границите ни, за това как се е държала с нас. Може да изпитваме гняв и отвращение към татко в моменти на алкохолно опиянение, към неговите постъпки и думи.
И ако мама и татко не могат да бъдат променяни, то тялото си можем да променим. Можем да се опитаме да почистим прилепналия срам с практики по очистване, да изгоним паразитите, може да се опитаме да убием в себе си някой член на семейството, можем да се опитаме да придобием усещане ,аз съм добра' чрез безкрайни покупки и подмяна на дрехи, криейки се под тях.
Отношенията с тялото са натоварени с различни процеси, които са зад пределите на телесното. Понякога след работата по друга заявка за констелация ефектът се проявява именно в отношенията с тялото. Изведнъж човекът започва да го харесва. Става така, защото напрежението от съмнението «доколко имам право да съществувам» изчезва. «Аз съществувам и всичко е наред». А значи, моето тяло също е наред.
Автор: М. Беликова Превод Т.Георгиева
Работете върху трудни отношения, липса на себеприемане, неуспехи чрез констелации. Резултатите си заслужават!
Следващи групи:
29.10 ,Моят път'- Варна
11.11 ,Моят род-моя сила' София
26.11 , Моите бивши ' Бургас
Записване: www.tatianageorgieva.net