‚Движения на любовта‘ е второто занятие от трансформиращи практики ‚ПЕПЕРУДА‘. След работата с пренаталния период, продължаваме с  отношенията с мама.

Детско-родителската  любов  е максимално възможната степен на любов, която съществува между човешки същества. Тази енергия можем да наречем ‚движение на любовта‘.Тя е уникална по своята сила, дълбочина и значимост. Тя формира нашия живот и ни дава възможност да растем свободно и да се развиваме. Дава ни жизнена сила и енергия да вървим уверено по житейския си път.

Но потокът на любов може да бъде прекъснат. Нарушеното движение на любов от детето към майката или бащата може да се превърне в болка, която да стане причина за неудачни отношения с партньор, влошено здраве, неприемане на себе си, самосаботаж, самота, липса на смисъл....

 Човек, който не е почувствал родителска грижа и любов, ще усеща болка всеки път, когато ситуацията в живота му на възрастен дори малко резонира с детските му преживявания.Този цикъл от повтаряща се болка може да спре. Искате ли да опитате да го спрете?

Заповядайте на уъркшопа ‚Движения на любовта‘ на 22.02 от 10ч и изследвайте дали и как сте прекъснали потока на любов към Вашите родители. Излекувайте отношенията си с най-близките си хора!

Записване на тел:0898503897 или на:

http://tatianageorgieva.net/index.php?page=%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82

Не умеем да завършваме връзките си. Можем с години да мислим за взаимоотношенията си с бивш партньор.

Да се държим за спомените, живеейки повече в миналото, отколкото в настоящето.

Да поддържаме надеждата, че нещо може да се промени – той да се върне и да ни направи щастливи.

Не се сещаме, че влагаме много енергия в отношения, които са приключили, и не ни остава сила за настоящето.

Не даваме шанс на някой друг да се появи в живота ни. За него, всъщност, няма място.

Искате ли да направите нещо? Можете ли да си го разрешите?

Когато постоянно изпитваме негативни емоции към себе си, в един момент се ‚задръстваме‘ с тях.

Те запълват пространството в нас, което е нужно, за да творим, да случваме мечтите си, да обичаме, да пробваме нови неща в живота си.

Отнемат ни умението да реагираме с любов и разбиране при трудни обстоятелства, възможността да се развиваме.

Много е лесно да залитнем към самокритика, самообвинения или самосаботаж.

Но не е ли време да осъзнаем, че е добре да си простим за всичката емоционална отрова, която сме излели сами върху себе си

и да освободим място за новото в живота си: вдъхновяваща любов, подходяща работа, спокойно уравновесено емоционално състояние на доверие към света и т.н....