Позволи ми, Мамо!

За влиянието на неродените деца върху семейната система.

Темата за неродените деца в семейната система е тема-табу, свързана с чувство на вина, тъга, страх и болка. Тема, която жегва женската душа и не й дава покой. Почти всяка жена, която е претърпяла аборт, независимо по какви причини, би искала това да не се е случвало. И често смята, че ако не говори за това или го забрави, ще й е по-леко. От гледна точка на семейната система, обаче, неродените деца са пълноправни членове на семейството и не трябва да се забравят. Затова всеки забравен или премълчан аборт, съществуването на непризнато неродено дете, носят сериозни последствия за двамата партньори, за живите им деца, и за цялата семейна система.

За много хора абортираните деца – не са деца, а просто излишна плът.

За тях е прието да не се говори, не им се дават имена, изключвани са от семейната система, като че ли никога не са зачевани. Вследствие започва да действа закона за принадлежността на Берт Хелингер (Всеки член на семейната система има право да принадлежи към нея, независимо от собствените си качества и съдба) и семейната система се опитва да възстанови правата на неродените деца и ги "връща" в живота на майката и бащата: понякога чрез отношения с любовник/ца, чрез чувство на вина или тъга, което може да се предава на следващите поколения, а понякога - чрез негативно поведение, проблемни отношения, болести или инциденти с живите деца. Законът действа независимо дали знаем за реалната ситуация с неродените деца на нашите партньори и предците ни или не.

Елате на терапевтичния уъркшоп "Позволи ми, Мамо!", за да отворите сърцето си за всички неродени деца, които някога са принадлежали към Вашата семейна система, и да им върнете мястото в нея.

 По време на терапевтичния уъркшоп:

  • ще прекратим нашето тъгуване по неродените деца в рода;
  • ще отдадем почит на това, което душата на нероденото дете е "почистила" в семейната система чрез своята жертва;
  • ще освободим следващите живородени деца от тежестта, която носят във връзка със своята съпричастност към неродените си братчета/сестрички;
  • ще потърсим място в сърцето си за своите неродени деца, както и тези на майка ни, баба ни, прабаба ни.

След като жената приеме неродените си деца, у нея се заражда желание да се обърне към своя партньор. Това й дава сили да продължи отношенията си с него, но на друго ниво. Живите й деца се освобождават от непосилния товар - подсъзнателно да заместват или покровителстват неродените си братчета. Тогава те отново могат да приемат майчината любов и животът да продължи....

  • ще се открием за радостите в живота.

Това ще донесе промяна и облекчение в цялата семейна система.

Имате ли смелостта да видите какво се случва във Вашата семейна система?

Абонирайте се за моя бюлетин.

Бъдете информирани за следващата група по Семейни констелации във Варна.